Рибарите, които бродят по бреговете на реки и блата, отлично познават начините, по които могат да “заставят” предпочитаните от тях водни хищници с перки да захапят смъртоносно куката. Те разполагат с арсенали от изкуствени примамки – въртящи се блесни, клатушки, силиконови и пластмасови рибки...

Бяхме малки, още ученици от пети и шести клас. През май играехме футбол с изтъркана топка по паважа, вечер – на криеница, а когато се стъмни, открадвахме и по някоя бърза целувка от момиченцата, които се правеха на уплашени и пищяха. Не се интересувахме от новини, но още помним как се ококорихме и млъкнахме, когато бащите ни зашушукаха за убитото момиче... То било голямо, завършило гимназия... Вечерта били на абитуриентски бал до късно...

В движението по пътищата можем да открием невероятна съвкупност от разрушителни неравновесия. Мнозина сигурно имат шестици по физика в диплома за средно образование, но за жалост трудно биха могли да решат задача от тази дисциплина, в която стърчат мъчни формули. На нематиматическите личности им прилошава като видят хилядите сложни формули в учебниците по висша мватематика и физика.

„Тук редовно си пийват, после карат и нищо особено не се е случило”, това е фаталната причина за много човешки жертви.
Ако можеше някой гений да събере гениално голямата отрицателна енергия, изхвърляна в пространството от агресията, изливана всяка минута по пътищата, и въобще в живота, човечеството не би имало нужда от електричество и не би плащало никакви сметки.

В статистиката за смъртните случаи от катастрофи като неразтопяем айсберг над “морското равнище” стърчи цифрата на убитите пешеходци. Всеки трети, издъхнал от катастрофа в България е “немоторизиран участник в движението”.